катеринарина (Катя)
331 972
20 окт. 2007 г., 12:08

Сбогуване... прозаично 

  Поэзия
689 0 8
Внучката ти реже зеле.
За салата.
Другата ти внучка носи житото в поднос.
Третата до тебе тихо, горко... 
плаче.
Не за теб.  
За нероденото свое дете.
А снахата мълчаливо среща гости.
Дъщеря ти вие над студения ковчег.
Там, навел глава, сбогува се сина ти.
Не с теб. 
С неприписания му имот.
А над чергите се сипе лепкав восък.
През прозорците нахлува зимен хлад.
Те не виждат как край тях пристъпва боса,
изморена и изтръпнала...
Смъртта.
Наредени във противен ред, безмислен -
карамфилите миришат на пръстта,
която после без вина ще те погълне,
за да те върне там, отдето си дошла...
Под напуканите пръсти, над  елека -
си стиснала банкнота... Обичай.
С двеста грама, Бабо, си по-лека!
Тялото олеква, Бабо,
без душа!
Всеки взема от подноса. Дъвче.
А комшийката следи за всички правила.
С бяла кърпа бузите ти бърше...
Дъщеря ти.
Мъртвата ти дъщеря.
А навън - таман е почнал листопада.
Хладен дъжд пилее жълтите листа.
На стълбите, до китките ти, Бабо, сядам.
С празния поднос.
И с празната... душа.

© Катя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??