Сбогуване... прозаично

20 окт. 2007 г., 12:08

Поэзия

747 0 8

Внучката ти реже зеле.
За салата.
Другата ти внучка носи житото в поднос.
Третата до тебе тихо, горко...
плаче.
Не за теб.
За нероденото свое дете.
А снахата мълчаливо среща гости.
Дъщеря ти вие над студения ковчег.
Там, навел глава, сбогува се сина ти.
Не с теб.
С неприписания му имот. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сбогуване... прозаично

Искате да прочетете повече?

Предложения