СБОГУВАНЕ С ТАТКО
С баща си вчера се сбогувах,
простих му, че отиде надалече.
Но с него нещо мое отпътува
и двамата не ще ги видя вече.
По малко в себе си нареждам думи,
с които да му кажа: „Съжалявам!”
и чакам пак отново да се случи
да му докажа, че прощавам.
Но всъщност се сбогувам всяка вечер
сред треви и цвилещи щурчета.
И чакам утре пак да стане денем, ...