Сбогуване с татко
СБОГУВАНЕ С ТАТКО
С баща си вчера се сбогувах,
простих му, че отиде надалече.
Но с него нещо мое отпътува
и двамата не ще ги видя вече.
По малко в себе си нареждам думи,
с които да му кажа: „Съжалявам!”
и чакам пак отново да се случи
да му докажа, че прощавам.
Но всъщност се сбогувам всяка вечер
сред треви и цвилещи щурчета.
И чакам утре пак да стане денем,
за да успея после да го срещна.
Тръгна си със болка на душата,
със мисли, че не го обичам.
И не успях след него да изтичам,
да кажа всъщност, че го обожавам.
Престана да ме гложди някак си вината,
но не престана в сънищата да се пречка,
отнесе ми покоя, красотата,
а ужким всичко беше само грешка.
Остана в него мъничко боязън,
че опрощение не ще измоли.
Простих му, за да не остане празен,
след края на онази болест.
Предаде се! По малко се изниза,
(не можа да ме погледне във очите).
Помоли само за последна риза
и да го търся нощем сред звездите.
Не зная даже мъчи ли се много,
дали не го разяждаше вината,
че вместо да ми каже „Сбогом!”,
се възнесе горе в небесата.
Не зная там добре ли си живее
(отнесе само спомени и болка).
Простих му, за да оцелее
(не знам дали не му помогнах малко).
Затова не спирам да го чакам,
да се завърне нощем вкъщи.
И мислите в главата си отлагам,
че е рано да го срещам още.
Но идва и говори много тихо,
сякаш иска сам да забележи,
че сърцето ми остави свито,
а времето със себе си отнесе.
И пак се лута дълго сред ъглите,
в живота ми заели важно място.
(Добре, че тях ги има до стените,
за да не бъде много тясно).
Не знам дали ще понесе вината,
че съм забравила да казвам „татко”,
че вее с ядни думи тишината:
„Сега каквото и да кажеш, ще е малко!”
Не спирам да го търся в тази къща
(понякога без форма на лицето),
усмихнат, тъжен, може би намръщен,
погребал в себе си момчето.
Не искам да го пускам още
да си отиде пак без време,
защото знам, че винаги ще може
да остава нощем мъничко при мене.
Но може някой ден и да му втръсне
да се завръща тук – мъртвец без тяло.
Тогава да си тръгне, ще го пусна,
но не сега, защото ще е рано!
© Деница Красимирова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря на всички! Много обичам да ви чета всички, пишете наистина невероятни неща и затова не се решавах да публикувам нищо мое. Тази година обаче се навършват 10 години от смъртта на моя баща и затова реших да го споделя с някой. Благодаря ви за прекрасните думи. Прегръдки на всички!!!
-
Добре дошла и от мен, Дида.
Много, много тежък, тъжен стих.
Усмивки за теб. -
!!!
Добре дошла! -
Боже!!!
Разби ме...
Великолепно написано, но покъртително тъжна емоция носи...
- за теб!!!И добре дошла в Откровения!!! -
Хубаво е!!!
Поздрав!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
в живота ми заели важно място.
Много ми е близка тъгата ти...
При мен годините са 23...
Прегръщам те!