Сън е - прасковен в дъхаво лято,
и по пръстите лепне - нектар,
сладка тръпка, до дъно налята
в гърло жадно за истински дар...
И те виждам, безумно красива,
по-изящна от мойте мечти,
с устни мъжки целувам - коприви,
да ти пари и в нощи, и в дни...
Ще открием в нощта небесата,
само ти - в моя сън пожелай,
да си птица - от обич крилата...
и лети, с мен лети до безкрай...
© Михаил Цветански All rights reserved.
Привет!