Apr 5, 2009, 2:19 PM  

Пролетно сбъдване 

  Poetry » White poetry
1067 0 11

 

 

Звънлив пролетен вятър

усмихна палаво

тъгата в очите ми,
подари на дните

нечупливи, бели  криле,

с  детелина четирилистна

закичи облачното  небе.
И ето, мракът победен,
за път вече се стяга,
възкръснала надежда
зелените си ръце
волно към мен протяга.
Безоблачно, ново слънце
на хоризонта  изгрява
и златните му обувки
целуват влюбено прага
на изконна мечта.
Загребвам алчно с шепи
от светлото на небето
и тръгвам кръстопътна,

с вълшебни розови очила,
без посока и без компас,
прегърнала с поглед
разцъфтялата пролет

в прероденото сърце
на сбъднатото  небе.

 

© Кръстина Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??