В тази нова година ще съм нова и аз.
И добра. Ще постегна крилете -
че от дълго вървене са потънали в прах
и перата им капят, безцветни.
Ще забравя да бързам. Като малко дете
ще съм смела. Различна. И бяла.
И ще слушам и слушам как тревата расте,
как надбягват се жерави с вятъра.
Под дъжда в пролетта ще протягам ръка,
да докосна дъгата над мене.
И усмивките свои ще раздам до една,
ще ги пръсна - да светят в зелено.
А пък лятното пладне ще е само небе.
И калинка, на пръста ми спряла,
ще намигне, а после ще покаже къде
ти ме чакаш с търпение бяло.
Иде нова година. С нея нова съм аз.
Като птица и лъч. Като цвете.
Ще летя и летя чак до звездния час.
Ще съм само любов. И ще светя.
© Мима Иванова All rights reserved.