Мирослава.1 (Мима Иванова)
37 86
8.01.2019 г., 20:34 ч.

Сбъдване 

  Поезия
657 1 3

В тази нова година ще съм нова и аз.

И добра. Ще постегна крилете -

че от дълго вървене са потънали в прах

и перата им капят, безцветни.

 

Ще забравя да бързам. Като малко дете

ще съм смела. Различна. И бяла.

И ще слушам и слушам как тревата расте,

как надбягват се жерави с вятъра.

 

Под дъжда в пролетта ще протягам ръка,

да докосна дъгата над мене.

И усмивките свои ще раздам до една,

ще ги пръсна - да светят в зелено.

 

А пък лятното пладне ще е само небе.

И калинка, на пръста ми спряла,

ще намигне, а после ще покаже къде

ти ме чакаш с търпение бяло.

 

Иде нова година. С нея нова съм аз.

Като птица и лъч. Като цвете.

Ще летя и летя чак до звездния час.

Ще съм само любов. И ще светя.

© Мима Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??