Виж какво, уважаеми белобрад господине!
Сигурно и прехваленото ти щастие не е стока!
Не ми пука доколко зает си в разгара на зимата!
Аз си взимам душата обратно и я скривам дълбоко!
Не ми трябват спокойният дух и безмерно блаженство!
И от двете по малко опитах. Не ми се отдават!
Да, лъжец си до болка! И толкова лицемерен!
Аз сърце върху дланите ти поставих и безкрайно ти вярвах.
Да, предаде ми чувствата! Тъй че защо ми е вечност?
Нека пукне душата ми, заедно с вехтото тяло!
Хаосът, не редът, е вечното съвършенство!
Всеки път не ти мен, а аз тебе от хаос създавах!