Счупена глинена фигурка

13.10.2019 г., 10:17 ч.

Поезия

252 3 2

Виж какво, уважаеми белобрад господине!
Сигурно и прехваленото ти щастие не е стока!
Не ми пука доколко зает си в разгара на зимата!
Аз си взимам душата обратно и я скривам дълбоко!

Не ми трябват спокойният дух и безмерно блаженство!
И от двете по малко опитах. Не ми се отдават!
Да, лъжец си до болка! И толкова лицемерен!
Аз сърце върху дланите ти поставих и безкрайно ти вярвах.

Да, предаде ми чувствата! Тъй че защо ми е вечност?
Нека пукне душата ми, заедно с вехтото тяло!
Хаосът, не редът, е вечното съвършенство!
Всеки път не ти мен, а аз тебе от хаос създавах!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

RainaVakova

2019-10-14T09:02:43+03:00

"Хаосът, не редът, е вечното съвършенство!
Всеки път не ти мен, а аз тебе от хаос създавах!"
Силно!
iren5 (Ирен)

2019-10-13T11:59:00+03:00

Разочаровал де е белобрадия...