В онези, уморените ръце,
в които всяка нощ заспивах,
заслушан в римите на влюбено сърце,
с надежди - от което - се завивах,
и там намерих своя свят,
такъв, красив и непокварен,
където на любов се носи аромат,
и птици пеят сутрин рано,
където с изгревна роса,
спокойствие във две очи откривам,
и вятър, спящ в разрошена коса,
изяществото на жена разкрива, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up