dodic (Деян Димитров)
266 1705
10 abr 2007, 23:12

Себе си намерих 

  Poesía
861 0 9
 

В онези, уморените ръце,

в които всяка нощ заспивах,

заслушан в римите на влюбено сърце,

с надежди - от което - се завивах,

и там намерих своя свят,

такъв, красив и непокварен,

където на любов се носи аромат,

и птици пеят сутрин рано,

където с изгревна роса,

спокойствие във две очи откривам,

и вятър, спящ в разрошена коса,

изяществото на жена разкрива,

жена, побираща във себе си вселена,

жена, осмисляща един живот,

събуждаща човешкото във мене,

жена - божествен извор на любов,

и днес от него жаден пия,

днес мога да извикам пред света,

че в нея себе си намерих,

и ще я любя вечно, до смъртта.





© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??