Apr 7, 2011, 12:50 AM

Сега аз светя 

  Poetry
836 0 11

Животът – старото пристанище -

без фар, без пясъчните стъпки,

с една вълна залутана доплува

до най-скалистия ми бряг

и в пясъка потъна,

като във мъжка длан.

Морето с нея се прекръсти

върху ръба на пясъчния залив,

под звездната му дреха

се потопи луната.

С лъчите й се вързах...

Сега аз светя само...

 

 

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??