Сега аз светя

Apr 7, 2011, 12:50 AM

Poetry

874 0 11

Животът – старото пристанище -
без фар, без пясъчните стъпки,
с една вълна залутана доплува
до най-скалистия ми бряг
и в пясъка потъна,
като във мъжка длан.
Морето с нея се прекръсти
върху ръба на пясъчния залив,
под звездната му дреха
се потопи луната.
С лъчите й се вързах...
Сега аз светя само...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Сега аз светя

Want to read more?

Random works