Сега аз светя

7 abr 2011, 0:50

Poesía

875 0 11

Животът – старото пристанище -
без фар, без пясъчните стъпки,
с една вълна залутана доплува
до най-скалистия ми бряг
и в пясъка потъна,
като във мъжка длан.
Морето с нея се прекръсти
върху ръба на пясъчния залив,
под звездната му дреха
се потопи луната.
С лъчите й се вързах...
Сега аз светя само...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сега аз светя

Искате да прочетете повече?

Propuestas