7 abr 2011, 0:50

Сега аз светя 

  Poesía
837 0 11

Животът – старото пристанище -

без фар, без пясъчните стъпки,

с една вълна залутана доплува

до най-скалистия ми бряг

и в пясъка потъна,

като във мъжка длан.

Морето с нея се прекръсти

върху ръба на пясъчния залив,

под звездната му дреха

се потопи луната.

С лъчите й се вързах...

Сега аз светя само...

 

 

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??