voda (Елица Ангелова)
582 14033
Oct 29, 2008, 9:35 AM  

Бурени 

  Poetry » Other
815 0 19

Когато натежи от самота

и ме подгонят безпосочни мисли,

 вървя като изгубена в света,

не търся ни приятел, нито близък.

 

А улицата диша покрай мен,

събудена  от думи и от стъпки.

И сякаш всеки крачи вдъхновен,

едничка аз в тъгата си потъвам.

 

Не ми е крив, не ми е крив светът.

Усмивката си някъде забравих.

В пътеката ми бурени растат,

на капчици изпиват всяка радост.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??