voda (Елица Ангелова)
582 14033
29 oct 2008, 9:35  

Бурени 

  Poesía » Otra
814 0 19

Когато натежи от самота

и ме подгонят безпосочни мисли,

 вървя като изгубена в света,

не търся ни приятел, нито близък.

 

А улицата диша покрай мен,

събудена  от думи и от стъпки.

И сякаш всеки крачи вдъхновен,

едничка аз в тъгата си потъвам.

 

Не ми е крив, не ми е крив светът.

Усмивката си някъде забравих.

В пътеката ми бурени растат,

на капчици изпиват всяка радост.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??