Сега съм неразказано добро
в прозрачните очи на светлината.
Объркан пулс над лявото ребро
в прегръдката на двама непознати.
Сега съм облак, който носи дъжд
от седмото небе над синевата..
И роза във ръце на влюбен мъж...
сега съм нещо хубаво и свято.
А ти ела и само ме вземи
от тоя път на бурени и тръни.
Мечтая да сме толкова сами
че даже самотата да си тръгне. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up