15.03.2021 г., 10:23 ч.

Сега съм... 

  Поезия
868 12 25

Сега съм неразказано добро

в прозрачните очи на светлината.

Объркан пулс над лявото ребро

в прегръдката на двама непознати.

Сега съм облак, който носи дъжд

от седмото небе над синевата..

И роза във ръце на влюбен мъж...

сега съм нещо хубаво и свято.

А ти ела и само ме вземи

от тоя път на бурени и тръни.

Мечтая да сме толкова сами

че даже самотата да си тръгне.

Защото ти си огън и пожар,

а аз се уча как да бъда пепел.

Понеже топлината ти е дар

събирам се във нейните предели.

Сега съм недоказано добро

в очите твои, толкова прозрачни,

объркан пулс над лявото ребро

една любов, която всичко значи.

 

 

 

 

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??