Jun 22, 2008, 11:14 PM

Секундата, преди съня 

  Poetry » Other
1149 0 30
Секунда ме разделя със съня
и мостове към нощите изгражда.
Във стотните си скътала деня -
препълнена, умората ми ражда.


И още щом главата си облегна,
подхлъзва се по миглите ми стръмни.
Завива ме в прегръдка, като легна,
съблякла тишината от гърба ми.


Предсънното спокойствие поръсва
с  най-милата, желана самота
и "лека нощ" и казвам, че е късно.
Дошло е време вече да заспя...

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??