22 jun 2008, 23:14

Секундата, преди съня 

  Poesía » Otra
1148 0 30
Секунда ме разделя със съня
и мостове към нощите изгражда.
Във стотните си скътала деня -
препълнена, умората ми ражда.


И още щом главата си облегна,
подхлъзва се по миглите ми стръмни.
Завива ме в прегръдка, като легна,
съблякла тишината от гърба ми.


Предсънното спокойствие поръсва
с  най-милата, желана самота
и "лека нощ" и казвам, че е късно.
Дошло е време вече да заспя...

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??