Бавно село. Тихо и напуснато.
Бременни лозниците. От грозде -
натежало, алено, некуснато.
Даже вятър няма. Няма после.
И прозорците му - късогледни.
Та когато някой-никой мине,
дръпнат си пердето до последно.
Крият тишината. Да им стигне.
Покриви с изкърпени каскети.
Покриви с охлузени олуци.
А войводите му са заети,
да преправят спомени за внуци. ...