14 янв. 2008 г., 18:12

Село е... 

  Поэзия » Другая
2230 6 37
Бавно село. Тихо и напуснато.
Бременни лозниците. От грозде -
натежало, алено, некуснато.
Даже вятър няма. Няма после.
И прозорците му - късогледни.
Та когато някой-никой мине,
дръпнат си пердето до последно.
Крият тишината. Да им стигне.
Покриви с изкърпени каскети.
Покриви с охлузени олуци.
А войводите му са заети,
да преправят спомени за внуци. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина ЙОСЕВА Все права защищены

Предложения
: ??:??