Разля усмивката си топла лятото.
Търкулна я във селските дворове.
Довя със нея на надежди ятото,
изпълни ги с очакване отново.
Цъфтят край пътя белите акации.
Билата са облечени в зелено.
Под покривите – лястовици кацнали;
децата пък – обелили колене.
Денят се ражда в хлябове омесени,
узрява в нощвите като погача
и привечер на хлопатари песните
огласят селото, щом падне здрачът. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up