anahid (Анахид Чальовска)
79 1552
27.10.2021 г., 22:06 ч.

Селото 

  Поезия » Друга
936 6 9

Разля усмивката си топла лятото.

Търкулна я във селските дворове.

Довя със нея на надежди ятото,

изпълни ги с очакване отново.

 

Цъфтят край пътя белите акации.

Билата са облечени в зелено.

Под покривите – лястовици кацнали;

децата пък – обелили колене.

 

Денят се ражда в хлябове омесени,

узрява в нощвите като погача

и привечер на хлопатари песните

огласят селото, щом падне здрачът.

 

А сумракът, обгърнал вън стоборите,

рисува силует на стара къща.

Сиротни зеят портата, прозорците

и никой никога не се завръща.

 

Стои тя тук, отдавна изоставена,

без дъх дори – коминът ѝ не пуши.

Душата ѝ въздишка е сподавена

и само нощем вятърът я слуша.

© Анахид Чальовска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??