Не бях поръчала това. Объркана
разглеждам пратката с апокалипсис.
Къде, към кой сега да се обърна?
Към Бог? Към Зевс? Към голата Калипсо?
Небето ми е пълно със чудовища,
а Бог зает е денонощно с другите.
Но аз съм закалена със отрови
и тялото ми знае как. За чудото
са нужни не молитви за спасение,
не тежки котви вяра, даже не
свободната любов във изречения,
а крехко семе в мен да порасте,
в разклатената цялост да проникне
и корени да пусне във основата
на този все изплъзващ ми се миг –
мига, когато с болка раждам Новото.
© Nelly Staneva All rights reserved.
Това беше шега.Стихът ти много ми хареса!