NellyStaneva (Nelly Staneva)
7 1
10.03.2018 г., 17:14 ч.

Семе 

  Поезия » Философска
1181 1 3

Не бях поръчала това. Объркана

разглеждам пратката с апокалипсис.

Къде, към кой сега да се обърна?

Към Бог? Към Зевс? Към голата Калипсо?

 

Небето ми е пълно със чудовища,

а Бог зает е денонощно с другите.

Но аз съм закалена със отрови

и тялото ми знае как. За чудото

 

са нужни не молитви за спасение,

не тежки котви вяра, даже не

свободната любов във изречения,

а крехко семе в мен да порасте,

 

в разклатената цялост да проникне

и корени да пусне във основата

на този все изплъзващ ми се миг –

мига, когато с болка раждам Новото.

© Nelly Staneva Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нели,да ти призная бая дълго се застоях пред"Бог,Зевс и най вече голата Калипсо" но се сепнах трябваше да рабера как от семето се ражда нещо Ново.
    Това беше шега.Стихът ти много ми хареса!
  • Хареса ми: " На този все изплъзващ ми се миг".
    Поздрави!
  • Хубаво е!
Предложения
: ??:??