Aug 6, 2006, 7:03 PM

Семеен спор 

  Poetry
1170 1 9
Отново тръгна като хала
и тръшна пътната врата...
Но съм отдавна оглушала
за твойте мъжки номера.

Е,прав ти път! Не те задържам!
Робувай си на гордостта...
И запомни: Не те изпъждам...
Ще издържа, не ще те спра...

Мъжът да спори не обича,
защото винаги е прав...
И да умира ще отрича...
Нали е мъж и е корав...

Сега оставам безразлична...
Поне до мрака на нощта...
А после с трепет на момиче
ще се ослушвам за ключа...

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • В последно време,все така
    се случва често на мъжете:
    затръшнат ли я таз врата,
    сърцето на жена спечелват с цвете
    /е,някой е поне така опитват,но.../
    ПОЗДРАВИ,мила!
  • Невероятно истинско!
    Всички те четем с удоволствие Рия!
    Поздравления!
  • Мъдро е и с чувство за хумор Поздрави!
  • Чудесно,но...и жената винаги е права...или?
  • И аз те чета с удоволствие ,Гери! Продължавай да пишеш!
  • Ей, Гери, вярно си голям чешит, но и вдъхновение за забавни, успешни коментари. Поздрав, чета те с интерес!
  • Олеле ,каква реалност
    Усетих,чух,дори видях
    Мъже с корава гордост
    жени обичащи,но с нрав

    Поздрав и усмивка
  • Дали ще се завърне той омекнал,
    след друга някоя ракия.
    Или виновен с цвете, нежно
    с целувките си те покрие!

    Поздрави, Гери!!! Чета те с удоволствие. Успехи!!!
  • Пишеш страхотно. Продължавай!
Random works
: ??:??