Душата ти е като зимен ден,
безслънчева, навъсена и мрачна!
Там сякаш със закон е забранен
проблясъкът на всяка радост брачна...
Защо не пуснеш вътре радостта
и добротата, малко да те стопли?!
О, колко е преходна младостта!
И колко дълги - старческите вопли!...
Защо е, питам, този лепкав страх
и туй оглеждане на всяка крачка?
Аз толкова години не разбрах
куршуми има ли във твойта пачка... ...