Сенки

Jan 18, 2011, 4:21 PM

Poetry » Other

795 0 4

Тежка мъка във парка седеше сама,

а до нея - количка, бастун и торба,

във очите ù тъмни спомени спят.

Отминават я хора, без да се спрат.

А до нея Животът привел е глава

и без думи разказва за свойта съдба,

в очите му болка и старост горят

и потъва в тяхното дъно светът.

Тя си тръгва отново с бастун и торба,

а в количката тихичко спи младостта...

Тя тръгва сама към последния път,

в очите ù страх и тревога блестят.

Но минава край мене с усмивка добра,

а до нея върви уморена Смъртта.

Стапят се двете. А - безчувствен - градът

и хората слепи живота крадат...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

floresita21 (Илияна Иванова)

2011-05-13T20:38:07+03:00

По-скоро ние, хората, сме сенки, но за съжаление често го осъзнаваме твърде късно. Дано това да се промени и да се научим да живеем истински
Смиф (Валентин Евстатиев)

2011-05-04T18:29:35+03:00

Те ли са сенките, или може би ние, които сме тъй безчувствени?
Това стихотворение е като камбана.
floresita21 (Илияна Иванова)

2011-01-18T22:01:41+02:00

Благодаря!
esther (Морела Морт)

2011-01-18T18:15:29+02:00

много е ... истинско