floresita21 (Илияна Иванова)
10 14
18 ene 2011, 16:21

Сенки 

  Poesía » Otra
812 0 4

 Тежка мъка във парка седеше сама,

а до нея - количка, бастун и торба,

във очите ù тъмни спомени спят.

 Отминават я хора, без да се спрат.

 

А до нея Животът привел е глава

и без думи разказва за свойта съдба,

в очите му болка и старост горят

и потъва в тяхното дъно светът.

 

Тя си тръгва отново с бастун и торба,

а в количката тихичко спи младостта...

Тя тръгва сама към последния път,

в очите ù страх и тревога блестят.

 

Но минава край мене с усмивка добра,

а до нея върви уморена Смъртта.

Стапят се двете. А - безчувствен - градът

и хората слепи живота крадат...

© Илияна Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??