Във живи въгленчета се превърнаха сълзите.
Жаравата заплака с шепотни искри.
От сенките на спомена във танц се разгоряха
вълшебните милувки, както някога преди.
Душа, разпъната във свойто откровение.
Изтръпва от виденията на страстта.
Съблечени, целувките изгарят тишината,
а обичта единствен съдник е в нощта.
На устните въздишката е спряла.
Кръвта надига се във порив нов.
А на перваза мъничка звезда изгряла,
трепти във ритъм с нашата любов. ...