vanchelka (Ваня)
10 17
Oct 6, 2010, 2:51 PM

Сенките на вечността 

  Poetry
561 0 0

Той броди нощем тихо в сенките на вечността.

Той никога не ще усети в сърцето си трепета на любовта.

Той е сам със своята болка и тъга,

прегърнал тъмнината и бремето на вечността.

Аз го обичам, но той никога няма да разбере това...

Продължава да броди тихо, търсейки пътя към дома...

 

© Ваня All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??