Сенките на вечността

Oct 6, 2010, 2:51 PM

Poetry

680 0 0

Той броди нощем тихо в сенките на вечността.
Той никога не ще усети в сърцето си трепета на любовта.
Той е сам със своята болка и тъга,
прегърнал тъмнината и бремето на вечността.
Аз го обичам, но той никога няма да разбере това...
Продължава да броди тихо, търсейки пътя към дома...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Сенките на вечността

Want to read more?

Random works