Сенките на вечността

vanchelka (Ваня)
10 17

6.10.2010 г., 14:51 ч.

Поезия

597 0 0

Той броди нощем тихо в сенките на вечността.

Той никога не ще усети в сърцето си трепета на любовта.

Той е сам със своята болка и тъга,

прегърнал тъмнината и бремето на вечността.

Аз го обичам, но той никога няма да разбере това...

Продължава да броди тихо, търсейки пътя към дома...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.