Сено

Jan 15, 2011, 9:27 PM

Poetry » Phylosophy

834 0 18

Тревата диша! Сетивата ù
пият соковете от небето,
аромати, звуци, възприятия,
светлината, лунен шепот.
Коварният косач посича,
усмивката ù от засада.
Лукав и страстен я задиря
нахален пролетният вятър.
Болките си вгражда в сънища.
Споделя със щуреца вечер
неизвървените си пътища,
неприютената си нежност. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сено

Искате да прочетете повече?

Random works