yotovava (Валентина Йотова)
2627 22180
15.01.2011 г., 21:27 ч.

Сено 

  Поезия » Философска
789 0 18

Тревата диша! Сетивата ù
пият соковете от небето,
аромати, звуци,  възприятия,
светлината,  лунен шепот.

 

Коварният косач посича,
усмивката ù от засада.
Лукав и страстен я задиря
нахален пролетният вятър.

 

Болките си вгражда в сънища.
Споделя със щуреца вечер
неизвървените си пътища,
неприютената си нежност. 

 

А той, обсебен и небрежен,
разсеяно отвръща – Прррриит.
Усуква тъжната си песен
покрай снагата ù в ширит.

 

Дъхти тревата до въздишка,
потъва в шепа от мълчание.
В очите на  нощта с излишък
изронва шепот и стенания,

 

в гледеца на зора ни вика,
 да видим изгревът как плаче
и как разкъсва косът с кикот
индиговия шал на здрача.

 

Тревата, по вселенски мъдра,
тъй както е извечно стара,
усеща, че дланта на пътя
ще я изтръгне от земята.

 

И стиска тихото си тайнство
в един зелен и кратък стих.
 ... А беше толкова прекрасно,
когато в стрък се преродих...

 

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??