Aug 8, 2024, 5:23 PM

Сенокос 

  Poetry
399 3 6
С гръб към залеза на светлината,
те плавно,със уверен ритъм
косят растящите си сенки.
Покосените редици--зелени воини,
паднали в дълги върволици:
приемат мрака и заспиват.
Умора примирява косачи и треви,
останали без дъх и корен.
С ухание на сено и пръст.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Random works
: ??:??