Ranrozar (Стойчо Станев)
629 19127
8.08.2024 г., 17:23 ч.

Сенокос 

  Поезия
79 3 5

С гръб към залеза на светлината, 

те плавно,със уверен ритъм 

косят растящите си сенки.

 

Покосените редици--зелени воини,

паднали в дълги върволици:

приемат мрака и заспиват. 

 

Умора примирява косачи и треви,

останали без дъх и корен.

С ухание на сено и пръст. 

 

© Стойчо Станев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??