Sentiment D'Abandon

Jan 29, 2009, 8:02 PM

Poetry » Other

589 0 5

Нощите са сини и не мога да заспя...
луната свети твърде бледо, разсейва мрака едва...
ничии стъпки не отекват в коридора...
сама съм...

Вървейки аз по кален път...
и единствен порив преминава покрай мен...
и изчезва...
сама съм...

През спуснатите щори проблясва светлина...
седя застинала със химикалка във ръка...
и сивия лист...
сама съм...

В тъмнината на следобеда кварталът е обвит...
чайките политнали са след морския бриз...
не чувам детски смях и плач...
сама съм...

И насред безбройната тълпа...
пронизвана със погледи от всяка страна...
пълно е със хора...
и пак съм сама...

сама...

На MoNsOoN

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

miralub (Мирелла Кривчева)

2009-01-30T14:15:40+02:00

Ставаме двама.
doreto66 (Дора Павлова)

2009-01-30T00:11:07+02:00

дойдох заради заглавието и си останах само с него...
watergabi (Габи Кожухарова)

2009-01-29T22:54:24+02:00

Благодаря за критиката, промених тази част.
wind2008 (Владимир)

2009-01-29T21:16:03+02:00

И един нежен поглед те следва...Сърдечни поздрави, Габи!
MoNs0oN (Шепот)

2009-01-29T20:05:48+02:00

Благодаря ти Габи ^^... Много е красивооо ^^^ Браво на теб ^^ =]