29 ene 2009, 20:02

Sentiment D'Abandon 

  Poesía » Otra
586 0 5
Нощите са сини и не мога да заспя...
луната свети твърде бледо, разсейва мрака едва...
ничии стъпки не отекват в коридора...
сама съм...

Вървейки аз по кален път...
и единствен порив преминава покрай мен...
и изчезва...
сама съм...

През спуснатите щори проблясва светлина...
седя застинала със химикалка във ръка...
и сивия лист...
сама съм...

В тъмнината на следобеда кварталът е обвит...
чайките политнали са след морския бриз...
не чувам детски смях и плач...
сама съм...

И насред безбройната тълпа...
пронизвана със погледи от всяка страна...
пълно е със хора...
и пак съм сама...

сама...

На MoNsOoN

© Габи Кожухарова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??