Sep 26, 2008, 12:00 PM

септември 

  Poetry » White poetry
1894 0 8
укротила съм се, карлито
дори не дишам като хората
едва, едва поемам дъх да не прогоня листата
на есента
покриха ме,скриха краката ми в нежни окови
и не пускат
в скръстените ми ръце седнаха
гнездата на заминалите лястовици
и една хризантема която никога няма да цъфне
забравения хоризонт изкриви усмивка
и потъна вдън зеницата на земята
нарисувах стълба към небето ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Random works
: ??:??