26 сент. 2008 г., 12:00

септември 

  Поэзия » Белые стихи
1893 0 8
укротила съм се, карлито
дори не дишам като хората
едва, едва поемам дъх да не прогоня листата
на есента
покриха ме,скриха краката ми в нежни окови
и не пускат
в скръстените ми ръце седнаха
гнездата на заминалите лястовици
и една хризантема която никога няма да цъфне
забравения хоризонт изкриви усмивка
и потъна вдън зеницата на земята
нарисувах стълба към небето ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Николова Все права защищены

Предложения
: ??:??