Септември

Oct 1, 2011, 12:00 PM

Poetry » Other

512 0 6

Дъждът безутешно ридае
със хиляди капки - красиви сълзú.
Вятърът спира - нещо гадае.
Мъглата страхливо пълзи.
Лицето си мокро изтрива
дъждът със сатенена кърпа синя.
Хоризонтът полека се скрива
зад осланена смокиня.
Сиви поли Есента влачи
и стъпките ù люлеят тревата.
Самотно дърво очаква здрача,
заслушано в тишината.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Септември

Want to read more?

Random works