1.10.2011 г., 12:00 ч.

Септември 

  Поезия » Друга
495 0 6
Дъждът безутешно ридае
със хиляди капки - красиви сълзú.
Вятърът спира - нещо гадае.
Мъглата страхливо пълзи.
Лицето си мокро изтрива
дъждът със сатенена кърпа синя.
Хоризонтът полека се скрива
зад осланена смокиня.
Сиви поли Есента влачи
и стъпките ù люлеят тревата.
Самотно дърво очаква здрача,
заслушано в тишината.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Предложения
: ??:??