Септември

1.10.2011 г., 12:00 ч.

Поезия » Друга

511 0 6

Дъждът безутешно ридае
със хиляди капки - красиви сълзú.
Вятърът спира - нещо гадае.
Мъглата страхливо пълзи.
Лицето си мокро изтрива
дъждът със сатенена кърпа синя.
Хоризонтът полека се скрива
зад осланена смокиня.
Сиви поли Есента влачи
и стъпките ù люлеят тревата.
Самотно дърво очаква здрача,
заслушано в тишината.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Септември

Искате да прочетете повече?

Предложения