Сещам те, далеч си от всяка забрава.
                    Сещам те на зелена, мека морава.
                    Когато е огън, слънце е пак да изгрява,
                    когато е буря, повей страсти навява!

                    Чувам те, ти си онуй вдъхновение,
                    което нашепва сладко песнопение!
                    Ти си на пътя пред мен, о,
                    нарисувай с прелест новия ден !

                    И нека танцувам под твойто дихание,
                    дай да пия неземно обаяние!
                    Че когато изсъхна в златната есен,
                    да пееш ти от нежности песен,
                    кога се сърце ми запали,
                    да има кой пепел ми с пръсти да гали!

                    Затуй нека си чуден, аз за тебе живея,
                    не искам никой мене да жали -
                    за красота бихме всички живота си дали!