Сещам те, далеч си от всяка забрава.
Сещам те на зелена, мека морава.
Когато е огън, слънце е пак да изгрява,
когато е буря, повей страсти навява!
Чувам те, ти си онуй вдъхновение,
което нашепва сладко песнопение!
Ти си на пътя пред мен, о,
нарисувай с прелест новия ден !
И нека танцувам под твойто дихание,
дай да пия неземно обаяние!
Че когато изсъхна в златната есен,
да пееш ти от нежности песен, ...