Под престилката е скрила длани -
в тях попил е въглищният прах.
Пазвата й пресушена е отдавна.
Че не помни
що било е грях.
Тя е само тъмна сянка сред комините
и пресича тихо пътища на хора -
поживяли, поизстрадали... Отминали...
Завещали на земята й умора.
А фалшиви снегове са наваляли.
И следите на изтлелите не трият.
Във огнището прегърбено ще пали ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up