катеринарина (Катя)
331 972
13.01.2008 г., 21:43 ч.

Сестри 

  Поезия
1157 0 9

Под престилката е скрила длани -

в тях попил е въглищният прах.

Пазвата й пресушена е отдавна.

Че не помни

що било е грях.

Тя е само тъмна сянка сред комините

и пресича тихо пътища на хора -

поживяли, поизстрадали... Отминали...

Завещали на земята й умора.

А фалшиви снегове са наваляли.

И следите на изтлелите не трият.

Във огнището прегърбено ще пали

старостта.

И тази люта зима.

Ще извива бавно сивата снага,

жилав дим над изкривената къщурка.

Ще рисуват по дуварната стена

ветровете недовършена рисунка.

Ще се сипе звън от спомени по двора

и невидими свирачи ще засвирят.

Ще минават много пътища и хора.

Много хора. И за малко ще поспират.

...................................................

Планината е наблизо. И в гръдта й,

като топло пеленаче се е свило

всяко село.

И сънувайки, бозае

всяко чедо от вековното котило...

Тя поглежда рядко там - нагоре

с недовиждащите старчески очи.

За да види пак кръжащите соколи.

За да чуе планината

как мълчи.

Тя отдавна й е майка и сестра.

Затова са тъй еднакви по снага.

И по нрав. И по безстрашност от смъртта.

По любов към отлетелите чеда...

Край дувара жълт навярно ще остане

звук от стъпки. Миг от тишина.

Щом огнището през зимата угасне,

ще припали свещ невидима ръка...

И камбаната разсънена ще звънне.

Ще отминат редки стъпки по калта.

...................................................

А денят пак светъл ще осъмне.

Планината ще дочака пролетта.

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??