Сестри на вятъра
Вълните морски, на вятъра сестрите,
една след друга се гонят към брега.
Пенливи сякаш с плетени дантели,
достигат брега и галят нежно пясъка.
Вървя по пясъка и ги усещам една по една,
идват, морето ми ги изпраща с усмивка.
Поздрав от него, то сякаш разбира слова,
мойте слова за него, стиховете ми от душа!
Говорим си с теб мое море както някога,
аз ти чета стиховете си а ти ми изпращаш вълна'.
Една Голяма морска вълна', сякаш ме разбра, ...