Сестри на вятъра

Вълните морски, на вятъра сестрите,

една след друга се гонят към брега.

Пенливи сякаш с плетени дантели,

достигат брега и галят нежно пясъка.

Вървя по пясъка и ги усещам една по една,

идват, морето ми ги изпраща с усмивка.

Поздрав от него, то сякаш разбира слова,

мойте слова за него, стиховете ми от душа!

Говорим си с теб мое море както някога,

аз ти чета стиховете си а ти ми изпращаш вълна'.

Една Голяма морска вълна', сякаш ме разбра,

разбра душата ми, даваш ми утеха една.

Тръгвам сега от теб мое  мило Черно море,

довиждане не сбогом аз ти пожелавам.

А сестрите на вятъра стават буйни сега,

ще ми липсвате, до скоро виждане се надявам.