Хей, сеячо на сънища, тази нощ ме пропусна,
а и другите преди нея, и закръгли го лятото.
И на длан от зората, като птица безсънна,
ще ме свари щом тръгне към юга си ятото.
От натежалите клепки, есента ще изрони
дъждолитнали багри от крилете на листите,
и във края на лятото ще бродират сълзите
с недоспалите ириси край моите зеници.
Хей, сеячо не бързай, тази нощ не пропускай
да посееш в гледците ми чудния сън,
щом притворя клепачи ти върху им изсипвай
на камбанките песенни звездният звън. ...