Хей, сеячо на сънища, тази нощ ме пропусна,
а и другите преди нея, и закръгли го лятото.
И на длан от зората, като птица безсънна,
ще ме свари щом тръгне към юга си ятото.
От натежалите клепки, есента ще изрони
дъждолитнали багри от крилете на листите,
и във края на лятото ще бродират сълзите
с недоспалите ириси край моите зеници.
Хей, сеячо не бързай, тази нощ не пропускай
да посееш в гледците ми чудния сън,
щом притворя клепачи ти върху им изсипвай
на камбанките песенни звездният звън. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация